“Танцьорка в мрака” - analgin за отношенията с майките

Както е нормално за филмите на Триер, „Танцьорка в мрака” върви мудно и изумява с нелогичните си ходове. За моя радост успях да разгадая формулата на сюжета. Дори си поплаках от умиление. За мама и за собствените ми майчински … „тъпотии”.

Ето какво:
В образа на емигрантката Селма, открих първо нещо съвсем обикновено, нещо, което наистина не впечатлява. Главната героиня, която ходи на работа. Не празнува. Пести. Любовта към танца и мюзикъла приличат по-скоро на бяла лястовица в живота на този кукувичи образ.

Месестото лице на Бьорг, с подчертани бузи и скрити очи, начина й на пеене - с пресечена мелодия, подобен на звуците, които издават животните, отказа й от любов и собствени интереси в полза на детето - всичко това описва архетипния образ на Майката. Образ, който знае едно: здраве, тяло, гушкане, храна, спокойствие, ред в делниците. Само липсата на подаръци за рождения ден на детето изглежда смущаваща. Външно прилича на ход против него. Но тази липса има своето основание – тя е забрана върху развлеченията в полза на програмата минимум, а именно „да сме здрави”.

Противопоставянето на Селма на действията на разточителната и съблазнителна кокетка /съседката/ е знак потискането на желанието за удоволствие, любов и еротика. А кражбата на парите от съседа и последващото му убийство е знак за вечното противопоставяне на желанието да се похвалим със себе си /съседа/ и интересите на семейството и здравето.

Немотивираното решение на героинята на Бьорг да крие семейните болести, всъщност е пазене на собствената чест - честта на нещото, което отговаря за здравето на рода.

Драмата на категоричния избор: или смърт, или „сина ми да види внуците си” е вечната драма на родителството, драмата за подялбата на ограничен ресурс на личността: „ денят ми е един и ръцете ми са само две, и ако се грижа за себе си ще ощетя детето”.

По тази логика стигаме до края, с избора на майката: „Аз и да умра, живея чрез децата си”. И напева „Сине, помни: завивай хляба, покривай леглото. И песента ми ще е предпоследна.” Т.е. „обичай майчинското и аз ще съм жива”.

„Жертвам се, но знам, че ти си мен.” „И без това роденото от тялото неминуемо умира.”

Смъртта й бе спокойна.

А междувременно, убийството на съседа също бе освободено от напрежение. „Наистина усещам, че всичко е любов. Просто – в различни образи.” - това заяви налудничавата сцена на танца с убития съсед и съпругата му, които пееха: „Знай, че си простена.” Тяхната прошка значи: „Ние сме самочувствието и удоволствието. Ние сме любов. И макар ти, Майката, винаги да се бориш срещу нас в този свят, вече знаем, че любов си и ти”. „Ти направи каквото трябваше.”

Пък аз покрай сълзите си изтривам главоболието, цялата мъка, цялата скука и цялото отегчение от тъпоумието на делника и майчинското в мен. И го прегръщам. Като мама.

П.С. Заглавието "Танцьорка в мрака" може би е знак за това, че танца на майката е различен - танца на ежедневието, там няма прожектори, няма блясък. Само аморфна тъмнина - ставай рано, почисти къщата, сготви, изпрати децата, заключи вратата, пести, иди на лекар, измий ръцете, измий краката.

А слепотата на героинята също е символична- нали светлината е основния атрибут на Слънцето, и съзнанието.

"Спящата красавица” приказка за проблемите на "милите хора"

• за ползата от злобните кръстници

• как живеят нивгаж неуболите и неубодените прекрасни принцеси или иначе казано талантливите,  добрите и неуспешните

• за разсичането на обръча от „злостни тръни” около тях и защо

  само така може да бъде събудена за живот принцесата

• за истеричната им неосъзната раздразнителност

Знаете завръзката – дошло време малката принцеса да бъде кръстена. За кръстници, които да я дарят с най-прекрасни дарби поканили шестте млади и вероятно приятни за гледане магьосници от царството, а най-старата - седмата, не била поканена на тържеството, уж, помислена за умряла.

Ето какво открих тук като приложих „старото” ми правило, че повествованието е описание на вътре-личностните процеси. Първо, героинята/принцеса - знак, че става дума за живота на човек от творческата слънчева група с характерния стремеж към успех, величие и персонална любов.

Старата орисница? - тя събира в себе си образите на 3 естествено свързани божества: Марс - силния и остър бог на войната, оръжията, острите предмети и вретената, Сатурн - стария бог на мъдростта и трайността със 100-годишното чакане и Плутон – бога на смъртта, със заплахата от смърт и мъртвешкия сън. Най-близо до действителността от тях, разбира се, е Марс и затова присъдата идва чрез него: „Да убоде пръста си и да умре”. Остротата е средството, с което света ни ранява, но и оформя по-вярно силуета на нежните ни душички.

Царят-слънце, който взема решение да не кани старата орисница, е свободната ни воля, която решава, че е недостойно за нас да сме агресивни, да раняваме, да режем, дупчим, побеждаваме, да стареем и да погрозняваме. Това решение символизира царство, в което са забранени или скрити всички сечива, игли и остри предмети, дори вретената. Т.е всяка агресия, но с нея и всяка дейност.

Все пак останало едно вретено точно в високата дворцова кула, което показва, че остротата, силата и агресията имат божественото си основание.

Иначе принцесата получила всички останали дарби: красотата, творчество, мил характер, богатство, ум. Другите шест орисници направили всичко, което било по силите им за да смекчат присъдата й: принцесата нямало да умре, а само да заспи стогодишен сън в същия замък със същите слуги, скрити от живота с гъста гора пълна с бодливи храсти, след което млад принц щял да дойде и да я събуди с целувка.

Стогодишен сън - какво чудесно представяне на живота на достойния и мил човек, който самозабранявайки си силата на Марс избягва конфликтите, но с тях и много от действията си, като недостойни; чувства се обграден от нападки и грубост като с ограда от тръни. Той е вечно обиден, не се защитава успешно, вероятно не успява в нищо, защото вековната гора на пасивността му го окръжава като затвор. Не би се сбил със съперник. Нито с равен. Не защитава целите и идеите си. Не се конфронтира с опоненти. Избира да стои нереализиран и хилав. Всичките му дарби и хармоничната му чувствителност остават без резултат подобно дрямката на принцесата в омагьосания дворец. Освен това не може да завоюва и обекта на любовта си – активно-любовното в него спи тежък сън, а самия той живее с неподходящи хора, които не разкриват ценността му.

Царството остава без цар и царица – те са заминали някъде навън и вероятно са умрели. В много достойната история изпълнена с любов към красотата /това е причина за отказа от агресия/, се оказва, че и достойнството не може да оцелее.

Който забрани острото ще живее 100 години в затвор от тръни.

Само млад принц, т.е. ново съзнание / „не можеш да разрешиш проблема със същото съзнание, с което с го създал”/ би могъл да просече бодливите храсти, отваряйки път за живота и щастието в реалността. Съзнанието за ценността на силата. Меча, с които си проправя път през тръните е символ на активността Марс под командването на Слънцето. Този тандем на воля и сила, на принц и меч, е това, което моделира света ни по наш образ и подобие и ни вкарва в обществото на божествата, които не само измислят красота, но и я реализират в света. И ни прави близки с идеала за мъж по английския модел: да знае какво иска и да го постигна.

Събуждането на принцесата е равносилно на възвръщането на одобрението към света и собствената личност, с приемане на агресията и силата и него.

Най-важното накрая: как изглежда в проблемния етап на приказката „милия” човек, чиято Венера спи в плътно затворен с тръни дворец? човека с проекция на Марс. Първо, че се чувства като обграден с гора от тръни, и второ: околните могат да се докоснат само до тръните му. Раздразнителен. Неочаквано за себе си той проявява агресия несъзнавано /в гората, Нептун/, тайно от очите на обществото, само към близки хора, с които се държи като с вътрешни, както към себе си. Вместо да се сражава на бойното поле на външния свят, истеричен и див той напада, бие и воюва у дома и във взаимоотношенията, а във външния свят поддържа поведение на абсолютно неагресивен, отстъпчив и дори слаб в преследването на целите си. Не е стъпвал на игрището на футбол, не се е сбил, не е победил някого в спор за пари или работа.Това е нормалния сюжет за Марсове разположени във водни домове или знаци, с аспекти на Луна, Венера и Нептун. Т.е. за около ¼ от всички мъже и жени.

За щастие това поведение има своята екстра - активност в познаването и трансформирането на психиката, за изчистването й от страх и травмиращи спомени. Но това се случва едва след като силата и агресията бъдат освободени за живот НАВЪН, и донесат първите успехи.

А в любовната страна на живота съня на спящата принцеса има значение подобно на „влюбения що копнял 100 години” за възвишената и чиста любов, в този така груб свят, за техния отказ от борба за любимия. Това са така наречените „мнооого мили хора” любезни и културни, които кой знае защо често се оказват сами. Събуждането от съня им е следствие от решението им да действат, дори с риска да наранят някого или пък себе си. По-просто казано, подгонват мацките. Пък и били те не толкоз чисти и свети. В края на краищата няма нужда от мечове в любовните ни тръни - там фалоса играе въпросната роля, .

Дори и за жените, които живеят в този сюжет.

„Антихрист” на Ларс фон Tриер –филм не за мъж и не за жена, …и слава Богу!

още един мит за падението и възнесението на човека, отправен към всички, чиято душа е спирала да пее радостно

Всъщност изказвам вълнообразния си възторг от филма „Антихрист”.

Не искам да подминавам факта, че известно време след края му възторга ми имаше дълбоко отрицателни стойности – дори си помислих, че от прекалено доверие към автора съм допуснала безпътен творец да избие напразно половината ми нервни клетки. Вероятно от лявото полукълбо.

По-скоро имам предвид вълнообразния си възторго-ужас.

От друга страна, нямаше как да не подходя с доверие към филма след равносметката, че в живота ми съществува вододела „Преди и След „Dogville”.

вредата

Първото настръхнало следствие от филма беше, че си легнахме в леглото, след двата часа прекарани в черна тъмнина и страх (известно време с ръка на очите - честно казано първия път пропуснах сцената с кастрацията), и трябваше да заспим черен сън в най-черната нощ, измъчени и изплашени от света. И разочаровани от снобското в изкуството. Светкавично овладявахме истеричните вълни, които се надигаха при мисълта за това, което сме правили друг път преди заспиване. А от неволното докосване с пръстите на краката, потръпнахме вцепенени.

Минах и аз като професионалните критици своя ред с въпроса „какъв беше смисъла на тоя ужас?” А и с отговора: „това не е за мен”.

колебанието

Ден след това се чувствах все така. После споменът за изненадващия край на филма с многото жени без лица, които излизаха иззад храстите в горската падина увлече мисълта ми. Предчувствах облекчение. Обмислих тезата, че вероятно отново не става въпрос за никакъв мъж и за никаква жена. Никакви живи хора. Нищо лично. Просто драмата на мирозданието, пренесена на вътрешната сцена на личността по рецептата на фон Триер, вероятно след експерименти в личната му психо-лаборатория.

Вече по-малко се боях от храстите, преплетени като черни ръце, от лудостта и тъмнината, от ножиците и средновековните мъчения, дори от намека, че черната жена вижда момченцето да се качва на прозореца и продължава да стене с вдигнати крака на фон от класическа музика.

И от: злото В МЕН.

Нека изясним понятията.

„Женското”

Да започнем с това, че жената не беше никаква жена. Тя нямаше: име, възраст, професия, националност. Тя беше нещо повече – „Женското”. Половина свят. С типичните за него памет и минало, тяло и инстинкти, Душа. Всички мили, любовни и радостни чувства също са тук за щастие, но за тях в случая не се говори, иначе щяхме да гледаме любовна история. Тук режисьорът третира типичните „женски” проблеми - нужди и страх. Тримата просяци, тримата молители, тримата нуждаещи се или може би просители – тъга, мъка и отчаяние, бяха разположени в дома й. Според скандинавската приказка трите просяка са образ за пилеене силите в конфликтността на страха вместо канализиране в действие. Към Женското още спадат нуждите на тялото, дома и детето, нуждата от взаимност и радост. Все нужди неудовлетворени, т.е. мъки и страхове. Страх от материята, неизбежната връзка на плътта със смъртта, страх, че много от здравите семена няма да живеят - като при желъдите. Страх от опасностите в природата, от смъртта, от болката, от изоставянето, от бедността. От вторичната роля на женското. От отделеността и самотата. Страх от злото. Страх, че страха е злото. Че женското е отделно. Че Женското е изпаднало и отделено по зла воля. Че Женското е злото. И то е в мен. И във вас.

Изобщо: Страхът.

Вторични образи на Женското бяха още: погребението, болката, треперенето, високите треви, папратите, телата, гората, тъмнината, къщата без електричество в мъглата, рекичката в теснината, пещерата-дупка. Трите животни – сърната с мъртвороденото сърне, което висеше от нея; лисицата, която ядеше вътрешностите си и гарванката, която се беше заровила сама за да умре в хралупата. Най-вероятно животните съответстват на тримата просяци. Приемането на чуждото мнение /в изследванията й/. И най-вече: предпочитанието на женското да се самонарани пред това да нарани. Поне, докато не пожелае собствената си смърт, заснета външно като автокастрация.

При толкова символизъм дори ме учудва, че семейната вила не се оказа натурална топло-влажна пещера.

В секса жената представяше сетивно-инстинктивната страна. Мъжът - творчески-активната. Сексът, който правеха в началото приличаше на райски танц. В края - на Армагедон.

„Мъжкото”

Мъжът беше типичен образ на Мъжкото начало - съзнанието, волята, Духът, с неговите характерни белези: активен, силен, безстрашен, обективен, студен, изследователски, контролиращ психиката, движеща сила в секса, спасяващ слабите, овладян. Неподатлив на болката. На страха. Сякаш без нужди, безтелесен. Но, сам. Близките му бяха самотни с него. Без сетивност към чувствата им. Той беше център на съзнание, те бяха негови „обекти”. Неговото мъжко „обичам те” беше въпрос на решение.

Е, и стегнатият задник не е за подминаване. Всъщност, конкретизиращата Женското Шарлот Гинсбърг, трябваше да има по-меки и аморфни форми, но това освен на творческа свобода, може да бъде отдадено и на типичния образ на Луната от първа четвърт – жената-амазонка.

Вторични образи на Мъжкото бяха: действията му - анализите, упражненията, излизането в нощта навън, бягството с тежестта в крака, паленето на клечките кибрит в тъмната бърлога, и накрая единствените слънчеви кадри в „лентата” - от последните сцени с неговото лице.

А момченцето с мечето беше малкият мъж, който носеше мечка, женски символ, и важно й показваше света. Както прецени. Деформациите на крачетата му бяха знак за опита на женското да даде знак за трудностите си като ограничи свободата на Мъжкото, подобно на тежестта, която в тази напълно луда „самозащита” навинти в пищяла на Уилям Дефо. Двете наранявания бяха два знака за тежестта на материята, която гнети Женското, а пощадява Мъжкото. На желанието принуди Мъжкото да разбере колко трудно се живее с тяло и във властта на вечното „трябва” на битието.

кулминацията

Отново както в „Dogville”, авторът активира кошмарни страхове – необозрими и вонящи като сметище на милионен град. И отново пусна в ход катализатора на очистващия процес в последните минути.

Раненото Мъжко успя да надделее болката и страха. То освети бърлогата и гората с присъствието на духа. Пребори се с най-големия страх на света – страха, че сме лоши още по рождение, откакто сме избрали да сме отделни от цялото и Бога, за да станем индивидуалности. Същия порочен страх, първоначално бива обявен за женски по произход. Заради, който привържениците на християнството определят първо уклончиво, а после и категорично Женското като паднало и греховно.

Край на дефинициите.

Говорещата лисица беше първият знак за диалог, за смесване и установяване на контакт между двата полюса. Предвестник на хаоса във време на големи промени. Лисицата като основен символ на разума /спомнете си от приказките нейната хитрост, която определя значенията й на вестоносец, пратеник, хитрец, посредник/ проговори на тема „Женско”, събирайки полюсите - затова и думите й бяха пророчески. Това беше гранична случка. На границата между мъжкото и женското протече събитие. Първо пращане на парламентьор през бойното поле.

въпроса

От тук нататък изравняваме дишането, спираме за минута и гледаме как библейският въпрос за грехопадението, въпроса за противопоставянето между волята и чувствата, между мъжкото и женското, който така или иначе е част от нашата психихогенеза, очаква и даже намира своя отговор.

отговора

Изследователска лаборатория: личността на автора.

В кулминацията, низкото в Женското се самонарани и се остави да бъде удушено. Бе изгорено на клада за да остане Женското в здравия си, нов, чист от недостатъци вид в лицето на вечно подкрепящата и влюбчива, мека и безлика, спокойна и радостна женска сила. Заедно с отказа от Аз-а, който женското неизбежно прави.

Мъжкото откри авгиевите обори и ги изчисти.

В първите свежи лъчи от последните кадри, жените без лица и очи знаеха инстинктивно накъде да вървят, за да намерят мъжкото и да го подкрепят. Не да го разпънат.

Естествено - филмът е прочит на библейския сюжет за отделянето на полюсите и грехопадението. За падението чрез познанието. И разделението. Чрез полярността. В рамката на личността - чрез пола.

Колко евангелско. И колко митологично. Подобно на борбата на Херкулес с Медуза /която е основен женски символ/. И подобно на убиването на безформеното чудовище Питон, скрито в Пещера в подножието на храма, от любимецът на боговете - Аполон. Та нали въпросното чудовище е образ на страховете, енергийно поместени в долните ни чакри. Въпросното безформено чудовище било прободено и изгорено. Това пък довело до онзи връх на Човека в Бог.

ползата

А аз, след този Ларсов филм, с любопитство очаквам резултата от това психо-химическо чистене. Дори знам къде ще се появи той - у дома, в настроенията, в леглото.

И се чувствам по-сигурна в ролята си на човек. И жена.

проверка на разсъжденията

Накрая открих, че авторовия замисъл е бил скрит още в началото, пак както в „Догвил”, в единственото значително име, което присъства в сценария. „Еден”. И в заглавието.

Съдейки по заглавията на файловете с филма работното заглавие не е „Антихрист”, а ”свети Антихрист” или „света Антихрист”. т.е. всеки полюс да си знае мястото и да си носи отговорността. Прекалено наказаните стават мъченици и светци. И този страховит химн е химн за реабилитиране на женското. За начина, по който това може да се направи – с трансформация на страха. С прошка за миналото. И за себе си. „Света Антихрист” е образ на злото, но и на начина да бъде спасена занемарената и не-опозната половина на човешката личност.

преговор

В лентата намерих филм-крясък за реабилитация на Женското. Нуждата и чувството са женски и безпомощни, и с голяма надежда чакат своето спасение от Съзнанието-Духът-Мъжкото. Вече 20-30 века. А то - Съзнанието - все още е заето с това да завладява и побеждава другите, вместо да спаси собствената си Женска душа от нищетата, разсипията и стигането до просешка тояга във вътрешното царство, царството на чувствата. Мъжкото дори обвинява Душата – за виновник за опустошенията. Но истината е друга – не само Женското е паднало с разделението под дървото на познанието, с половото съществуване. И Мъжкото и Женското са.

Всъщност и Мъжкото създава също толкова разделение под формата на Аз, Его, личност и индивидуалност. Женското е ангажирано с това какво да чувства по въпроса. Точно и ясно САМООМРАЗА, маскирана като егоизъм.

Прицелът на Мъжкото във външния, а не във вътрешния свят, е неговият грях. Този прицел е неговото разделение, мъжкият дял от грехопадението.

Иначе казано, първородният грях е разделението. Противостоенето между воля и чувства.

Мотивация според действията на другите и външния свят, вместо според собствените чувства. И от обратната страна - неспособността на закърнелите или извратени чувства да различат осененото от Дух.

Свещеният джихад е война до смърт, но не с външните врагове. Свещения джихад е борба до смърт с всеки страх и всяка мъка, изстрадани, минали, но непростени, заразяващи с отчаяние Женското вътре в нас.

Гората, постлана с непогребани голи тела бе символ на тези неизличимите спомени. На мъртвите души от хилядите прераждания, които гният в шумата на времето, самоубити. Нали знаете, в книгите пише, че след смъртта душите се разграждат, а духът остава. С удушаването от Мъжкото на самоомразата в Женското, всички тези души бяха освободени, спасени за живот и слети в една душа. Именно тя тръгна след Мъжкото в лицето на горските животни и жените без лица. Именно това Духовно слънце направи цялата гора светла и жива.

Една скоба с Мита за първата жена - Лилит, за отказа й да живее в подчиненост спрямоАдам, бягството й, това че става кралица на света на мъртвите и сънищата, после Адам си създава Ева по негов модел. И проклятието на Лилит към Ева: да умират все някога всичките й деца /родени от мъжко и полуженско/ , и така да попадат в царството на Лилит.

Този мит говори убедително в подкрепа на горното. Именно Лилит се върща в края на филма в ролята на съживените души, животните и живата гора.

Подобно на Христос, който се венчава за Земята.

Вековната неправда за вината на Женското е измислена и изиграна от Мъжкото в опита му да се спаси от своята вина, че не успява да създаде като Господ-Бог този райски живот, който помни. Тази неправда е повторена и припята с нежен глас от Женското, което покорно следва своя крал. Затова то мрази себе си. И се самоубива циклично.

Всъщност както Женското чувства партикуларно, така и Мъжкото мисли и действа партикуларно, то създава разпокъсана нещастна реалност. А Женското я повтаря. И поема вината върху себе си.

Затова и името на филма всъщност е „Света Антихрист”.

Познайте заради кого е сменено това име?

завесата пада

Но нека махнем с ръка и забравим тази драма. Това е просто кризата на израстването на човека. Знак за бъдещата зрелост и края с драмите на пубертета на човешкия род. Род, който скоро ще стане подобен на Отца-Майка си.

според автора

„На пресконференцията след премиерата, авторът определя филма като свое върхово постижение, защо ли?” Естествено, темата на филма е създаването на материалния свят, падението и възнесението на човека. Каква по-основна тема би могъл да коментира някога?

Той лично описва седмиците, в който е писал сценария за филма, както и самото заснемане като най-депресиращите в живота си.

На въпроса на журналист за преливащия ужас и садистичните секс сцени във филма, той отговаря: „Някои неща не е хубаво да се анализират. А и моите обяснения винаги са глупави.” „Бях воден да направя този филм. Тези образи дойдоха към мен и аз не питам защо.” „ Извинете ме за неудобството и приемете, че не знаех какво върша.” И избухва в кикот.

Чух и нещо за схващането на Триер, че великият филм трябва да предизвиква дълбоко религиозно чувство без зрителя да разбира защо.

Нещо подобно стана с мен. Но едва след като разбрах защо.

Неговото маскировъчно поведение пред медиите вероятно има своите дълбоки основания. Но за себе си се надявам да не греша като препращам към вас тези трогателни за мен размисли.

Дори мечтая да стигнат някак до господин любимия ми Автор.

„Червената Шапчица” – какъв й е проблема на тая приказка?

чета на дъщеря си и забелязвам, че мислите ми постоянно противоречат на обясненията, които вмъквам…

… имало едно време едно хубаво момиченце. Майка му го обичала много, а баба му - още повече. Тя му изплела червена шапчица, която много му отивала.

мисля си: ”На мен не ми се радваха така.”
на глас казвам: „Стига си се глезиа, де!”

Веднъж, когато бабата се разболяла, майката изпратила Червената Шапчица да занесе питка с масълце в къщата й на другия край на гората и я предупредила да не влиза навътре, да мине по пряката пътека и в никакъв случай да не говори с вълка.

мисля си: ”Всичко хубаво е или вредно, или скъпо, или загуба на време.”
казвам: „Може да ти е приятно да седиш така, но трябва да се завиеш.”

Червената Шапчица вървяла ли вървяла и започнала да си бере букет. От цвете на цвете навлязла навътре в гората.
Срещнала вълка, заприказвала се с него и дори се обзаложили по коя пътека се стига по-бързо до къщата на бабата. И тя, естествено, тръгнала по заобиколната.

мисля си: ”Ако слушаше майка си, щеше да умре от скука. И защо трябва все да се
бърза? Пък какво му е лошото, човек да се кичи с цветя и да се
поразходи малко.”
казвам : „Виждаш ли какво става като не слуша мама.”

Вълкът стигнал пръв в къщата, отворил резето, както го била научила Червената Шапчица и глътнал бабата на една хапка.
После облякъл нейната нощница и зачакал десерта си.

мисля: ”Понякога ми се иска някой да глътне всички майки, баби, питки, печки,
пранета, шапчици, сметки и срещи. Та дано ми остане половин час
спокойствие и романтика.”
казвам: „Нали помниш, че накрая ловецът ще ги извади цели-целенички?”

Като стигнала къщата на баба си тя видяла в леглото да лежи нещо доста голямо и космато, подобно на вълк в нощница. Затова попитала: „Бабо, защо са ти толкова големи очите, … ушите, … и зъбите.”

мисля: ”дали не искам и мен да погълне в неговия чист от ангажименти стомах, та да
си припомня коя съм”
казвам: „Ако Червената Шапчица беше по-разумна, нямаше да се доближава толкоз
и да се оставя да я лъже три пъти подред.”

скочил Вълка, погълнал я цялата. После легнал и захъркал гръмогласно.

мисля: ”Може пък да не й е било зле, или дори да й е било добре?”
казвам: „Мъчно ли ти е?”

За щастие, наблизо минал ловецът. Той решил да провери защо бабата хърка така силно. Като видял вълка, разбрал всичко и веднага разпорил корема му.
После го напълнил с камъни, за да не лъже повече малките деца.

И добавям за себе си: „И да не лети прекалено.”
мисля си: ”Оох.”
А на дъщеря си казвам: Видя ли, че всичко свърши добре!


Или: най-обичаните и силни между нас, тия с най-големия героичен и творчески потенциал /децата с червени шапчици/, тръгват по дългата пътека на любовната и творческа реализация /цветята и гората/. Те отлагат изпълнението на отговорностите към рода си /занасянето на питката бабата/. Прекаляват с нереалните си стремежи към изкуство, духовност и романтика / заговарят се хищния вълк/, и обикновено изпадат в творческо безсилие и зависимости към вещества или религии /в търбуха на вълка/. И в бедност /бабата стои гладна/.
Те могат да останат така до края на живота си, ако не дойде ловеца с неговия остър нож / жестоката истина за мен самия/, да ги освободи от някои заблуди и да вкара определена доза мъдрост, трайност и доходи в тяхното изкуство.
/ С колко ли камъка ловецът е напълнил корема на вълка, :) ?/

„Alice in Wonderland” на Тим Бъртън

... или какво видях в тунела под сценария

защо някои истории стават шлагери

открих няколко фактора: първо - вълшебното помага много, второ - да не са поучителни, трето - да са поучителни, с experience за живот-а с кратък член. „Алиса” явно става. „Не допускай да друг да ти живее живота” е хубаво мото, както за подрастващите, така и за по-напредналите в десетилетията, които търсят повод отново да хванат кормилото.

какво открих в подземията на сценария

Имайте ми доверие. Двата свята във филма са реалността и психиката. Горния свят се представя мъжки с двамата достойни бащи – собствения и кандидат свекъра, които играят ума и силата. Алиса като дете на Ума, но от женски пол също решава ребуси, но в подсъзнанието и общуването, както правят жените.

подземието Wonderland

вълшебният, подземен и сънуван свят е символ на психиката. Той е хаотичен и аморфен точно като нея. И обикновено се оказва, че точно там се вземат важните житейските решения от рода ”за кого да се омъжа”.

Във вълшебния свят Wonderland бялото царство е поробено от червеното.

Бялото царство представя нежността, желанието за красота и взаимност с неговия светъл дворец и красива кралица, с клетвата й никога никого да не нарани, и театралното изпълнение на Ан Хатауей. Но с отричането на силата поради силата е станало ... робско.

Червената кралица с целия й антураж - първосигналния рицар, злите стражи, фалшивите придворни, унизените животни, с ключовата реплика „Отсечете му главата!”, с предпочитанието да заложи на силата и страха, представлява инстинкта за самосъхранение, хищната му страна, която е другата основна съставка на психичното. Тук идва ред на уточнението, че сам в по себе си червения народ не участваше в конфликта, което още веднъж успокоява, че инстинктите на хищника не са омраза. Червените практични хора не търсят и не разчитат на страха, те просто си вършат работата.

А любимия ми цветен Шапкар, с цилиндъра му със специални игли, мишката и заека, живия календар, е символ на Логиката, чистия разум, сръчността и ума. Той обаче е само служител, не му е работа да взема решения или да се сражава. Продава занаята си на всеки потенциален „работодател”. Служи и дава информация, без да му е присъщо да казва кое е добро. Особено пък на сърцето на историята - Алиса.

Самата Алиса, с новата й фамилия дадена от Тим Бъртън - „Кингсли”, е символ на това, че всички сме деца на богове или най-малкото царе, символ на царственото и героичното в човека, иначе казано - Слънцето или сърцето в езотериката. Нейния геройски подвиг не е кой знае колко различен от това да живееш добре, стига да знаеш какво означава това. И в филма тя открива прастарата истина вече върху своята кожа: „Както ТИ подобава.”

Слънцето-Алиса точно както самочувствието ни, ту расте до небето от мисълта „колко съм велик”, ту се смалява от мисълта „колко съм невзрачен”. Докато най-накрая установи истинския си ръст, когато заемем истинското си място в света. Което най-често е далеч от лордовете, но все пак е някак близо и до тях.

какво остава след филма

известно количество ентусиазъм за вземането на житейските юзди. Поне за бъдещето, което ни остава.

Заплашителната глава на Червената кралица и бита. Въпросителните за това дали Алиса имаше сенки под очите още преди да се беше съсипала от скитане.

Чудесния ярък грим и костюм на Шапкаря, както и учудването, че има гена на Джони Деп.

А за някои и гората от гъби.

А лично на мен тази нощ Луис Карол ми каза, …

дори умните хора правят съдбовните си избори със сърцето.

И ми напомни да не позволявам на ментални концепции да ми живеят живота, та ако ще да рискувам да падна в безкрайния тъмен тунел от кошмарите ми, водещ право в царството на зла кралица. Защото все отнякъде ще изникнат разни Шапкари, говорещи кучета и мишки, и добра кралица, които по правило винаги помагат.

За да се окажа най-сетне истинската, правилната Алиса.

програма на курса по АСТРОЛОГИЯ

астрологични уроци на чаша чай,

които ви помагат да откриете себе си, с игри, приказки,

философия, филми, музика и каквото още бог дал

за кого подходящ курса по астрология:

- за хора, които обичат да разсъждават по въпросите на битието

- за тези, които искат да разберат какво поражда проблемите и какво им

  дава сила да ни се съпротивляват

- за вас, които обичате вълшебствата толкова, че бихте ги търсили дълго

- приемате, че вълшебство е просто успешен експеримент в живота

- имате интерес към чувствения си свят и искате да опознаете влиянието му

  върху реалността, в ролята на добрата или лоша вълшебница, или т. нар.

  съдба

- разбирате, че не можеш да получиш задоволителен отговор, ако не зададеш

  правилния въпрос

- приемате, че като не можете да решите проблема със същото съзнанието,

   с което сте го създали, ще смените съзнанието

- търсите вдъхновение да създадете за себе си прекрасния, свободен и пълен

  с любов живот, който винаги сте искали за себе си

след като завършите курса:

- ще познавате по-добре чувствената си половина, т.е. ще станете

  по-спокойни за себе си

- ще се разбирате по-добре с близките и враговете си, след опознаването и

  приемането на божествения първоизточник на „непоносимите” им качества

- ще можете и на сериозно, и на шега да разчитате хороскопи на приятели

- ще различавате енергиите на житейските ситуации и ще можете да се

  разполагате по-удобно в тях

- ще можете да давате прогнози в принципен вид

- ще разбирате какво сближава и какво отдалечава хората в личен план

- ще имате по-развита представа за това какво е съвършена връзка

- ще можете да определяте кармични цели, дарби и проблеми за вас и

   за близките ви

- ще имате по-голяма сигурност в периодите на промени
- по-малко ще се страхувате от смъртта и промените

как поднасям информацията:

най-сериозното и умно и широко, до което имам достъп изразявам в разговорен стил, провокирам учениците да мислят и изобретяват, използвам примери от филми и песни, приказки, вицове, от живота, храна, митове, легенди, рисунки, музика, танци, бой и

каквото е подходящо или поне сметна за такова


хорариум и такса:
Заниманията се провеждат веднъж седмично,
в 4 учебни часа, медитация,
споделяне и разглеждане на домашните работи
месечна такса: 50лв


курс "рождена астрология" /6 месеца/
1. Лекция-увод в езотериката, полярния модел на света и познанието, дух душа и тяло, символиката на канцерогенните заболявания, хоризонтални и вертикални логически връзки и Менделеевата таблица на действителността, качеството на времето, какво е „хороскоп”?, какво е „разширяване на съзнанието”?, слънчевата система
2. Лекция за четирите елемента и символиката на числата, начала, елемент и качество на зодиакалните знаци, таблицата на планетите, връзки и отношения между елементите, връзки и отношения между планетите
3.-14. В 12 лекции за зодиакалните знаци с ключови думи, митове, архетипни образи, дарби и недостатъци, отношения с станалите знаци, ежедневно поведение, достойнства на планетите в тях, дефиниране на основното качество на знака и потенциалите за проецирането му вън от личността според Николай Бердяев, медитации
15. -26. В 12 лекции за десетте планетни принципа: фрагмент и събития от деня, които свързват с принципа на планетата, ключови думи, митология, житейско изражение и развитие на съзнанието за принципа на планетата
27. -30. В 4 лекции разглеждам 12-те астрологични дома, според домовете на Пласидус, зони на Гоклен,


курс "прогностика", 3 месеца
1-2.    транзитните преминавания и трансформации при преминаванията
          на Уран Нептун, Плутон. Влияния на личните планети, Сатурн
          и Юпитер.
3-4.    дирекции /”първична прогресия” или „градус=година”/ принцип и
          конкретика на метода
5-6.    вторична прогресия „метод на прогресивната луна” / и не само/.
          Принцип и действие.
7-8.    слънчево завръщане или „соларна карта” принцип и действие.
9.       уранова прогресия
10-12. комбинирана прогностика

курс "партньорска астрология", 2 месеца
интераспекти, таблица на съвместимостта, композит, 2 месеца
1.      интераспекти
2.      таблица на съвместимостта
3.      композитна карта, транзити и прогресии към нея
4.      кармични аспекти в партньорската астрология
5.-8.  практики


курс "кармична астрология", 2 месеца
1.      ос на лунните възли
2.      локус Фортуна
3.      лунен календар и Лилит
4.      минорни аспекти

5.      астероиди
6.-8.  практики  

Уран, господаря на промяната, премина в знака Овен

От днес, 26 май 2010, седем години напред Уран ще транзитира през знака овен. Какво можем да очакваме?

Например с една четвърт повече от следните неща:
устрем, нови начинания, смели действия, атаки.
Импулси за промяна. Взривове. Риск от военни конфликти.
Символ на транзита: Революционера-идеолог стъпи на бойното поле.

За по-предпазливите от нас това ще бъде чудесен период. Обикновено такива са хората със Слънце или Луна в знака Козирог, родените при аспекти на Сатурн с Марс, Меркурий и Венера. Уран ще ги освободи от чувството за вина, от навика им вечно да изоставят импулсите си. Ще им позволи пък и ще ги побутне /може и чрез неприятни изненади/ да проявяват повече гъвкавост и своята индивидуалност.

А за разсеяните, разпилените и революционерите по дух това ще е време, в което по-често забравят, грешат или не довършват славно започнатото по силата на добрите си идеи. Това се отнася предимно за хората със Слънце или Луна във водолей. И със аспекти на Уран към Марс Венера и Меркурий. /както се вижда на снимката от Хъбъл управителя на ексцентричното поведение обикновено се върти "по корем" с единия полюс насочен към Слънцето/

В обществата транзита на Уран през знака овен ще доведе реформи и изобретения във военното дело и промишленост, спорта, които може би ще се повлияе от електрониката, добива на желязо и други свързани със знака Овен отрасли.

Очаква се и промяна в идеала за мъжественост и сила, който в споменатия период ще има по-ярък израз. Което пък като нищо ще доведе до разместване в класациите на мъжете-актьори в Холивуд и ще изведе екшъна в позицията на предпочитан жанр.

В хранителната индустрия напред ще излязат храните със силен вкус, мента, лютиво.

В света на дизайна и модата можем да очакваме да се настанят ярките цветове в частност, любимото на овните червено.


Заболяванията на очите и главата основани на процеси на втвърдяване и стареене ще се активират, но и ще могат да бъдат преодолени с помощта на свободатата и смелостта, които ще си позволяваме повече.

А в съдебната система можем да очакваме елементи на хаос, редувани с установяването на нов ред, диктувано и от квадрата на Плутон от знака козирог.