„Alice in Wonderland” на Тим Бъртън

... или какво видях в тунела под сценария

защо някои истории стават шлагери

открих няколко фактора: първо - вълшебното помага много, второ - да не са поучителни, трето - да са поучителни, с experience за живот-а с кратък член. „Алиса” явно става. „Не допускай да друг да ти живее живота” е хубаво мото, както за подрастващите, така и за по-напредналите в десетилетията, които търсят повод отново да хванат кормилото.

какво открих в подземията на сценария

Имайте ми доверие. Двата свята във филма са реалността и психиката. Горния свят се представя мъжки с двамата достойни бащи – собствения и кандидат свекъра, които играят ума и силата. Алиса като дете на Ума, но от женски пол също решава ребуси, но в подсъзнанието и общуването, както правят жените.

подземието Wonderland

вълшебният, подземен и сънуван свят е символ на психиката. Той е хаотичен и аморфен точно като нея. И обикновено се оказва, че точно там се вземат важните житейските решения от рода ”за кого да се омъжа”.

Във вълшебния свят Wonderland бялото царство е поробено от червеното.

Бялото царство представя нежността, желанието за красота и взаимност с неговия светъл дворец и красива кралица, с клетвата й никога никого да не нарани, и театралното изпълнение на Ан Хатауей. Но с отричането на силата поради силата е станало ... робско.

Червената кралица с целия й антураж - първосигналния рицар, злите стражи, фалшивите придворни, унизените животни, с ключовата реплика „Отсечете му главата!”, с предпочитанието да заложи на силата и страха, представлява инстинкта за самосъхранение, хищната му страна, която е другата основна съставка на психичното. Тук идва ред на уточнението, че сам в по себе си червения народ не участваше в конфликта, което още веднъж успокоява, че инстинктите на хищника не са омраза. Червените практични хора не търсят и не разчитат на страха, те просто си вършат работата.

А любимия ми цветен Шапкар, с цилиндъра му със специални игли, мишката и заека, живия календар, е символ на Логиката, чистия разум, сръчността и ума. Той обаче е само служител, не му е работа да взема решения или да се сражава. Продава занаята си на всеки потенциален „работодател”. Служи и дава информация, без да му е присъщо да казва кое е добро. Особено пък на сърцето на историята - Алиса.

Самата Алиса, с новата й фамилия дадена от Тим Бъртън - „Кингсли”, е символ на това, че всички сме деца на богове или най-малкото царе, символ на царственото и героичното в човека, иначе казано - Слънцето или сърцето в езотериката. Нейния геройски подвиг не е кой знае колко различен от това да живееш добре, стига да знаеш какво означава това. И в филма тя открива прастарата истина вече върху своята кожа: „Както ТИ подобава.”

Слънцето-Алиса точно както самочувствието ни, ту расте до небето от мисълта „колко съм велик”, ту се смалява от мисълта „колко съм невзрачен”. Докато най-накрая установи истинския си ръст, когато заемем истинското си място в света. Което най-често е далеч от лордовете, но все пак е някак близо и до тях.

какво остава след филма

известно количество ентусиазъм за вземането на житейските юзди. Поне за бъдещето, което ни остава.

Заплашителната глава на Червената кралица и бита. Въпросителните за това дали Алиса имаше сенки под очите още преди да се беше съсипала от скитане.

Чудесния ярък грим и костюм на Шапкаря, както и учудването, че има гена на Джони Деп.

А за някои и гората от гъби.

А лично на мен тази нощ Луис Карол ми каза, …

дори умните хора правят съдбовните си избори със сърцето.

И ми напомни да не позволявам на ментални концепции да ми живеят живота, та ако ще да рискувам да падна в безкрайния тъмен тунел от кошмарите ми, водещ право в царството на зла кралица. Защото все отнякъде ще изникнат разни Шапкари, говорещи кучета и мишки, и добра кралица, които по правило винаги помагат.

За да се окажа най-сетне истинската, правилната Алиса.