чета на дъщеря си и забелязвам, че мислите ми постоянно противоречат на обясненията, които вмъквам…
… имало едно време едно хубаво момиченце. Майка му го обичала много, а баба му - още повече. Тя му изплела червена шапчица, която много му отивала.
мисля си: ”На мен не ми се радваха така.”
на глас казвам: „Стига си се глезиа, де!”
Веднъж, когато бабата се разболяла, майката изпратила Червената Шапчица да занесе питка с масълце в къщата й на другия край на гората и я предупредила да не влиза навътре, да мине по пряката пътека и в никакъв случай да не говори с вълка.
мисля си: ”Всичко хубаво е или вредно, или скъпо, или загуба на време.”
казвам: „Може да ти е приятно да седиш така, но трябва да се завиеш.”
Червената Шапчица вървяла ли вървяла и започнала да си бере букет. От цвете на цвете навлязла навътре в гората.
Срещнала вълка, заприказвала се с него и дори се обзаложили по коя пътека се стига по-бързо до къщата на бабата. И тя, естествено, тръгнала по заобиколната.
мисля си: ”Ако слушаше майка си, щеше да умре от скука. И защо трябва все да се
бърза? Пък какво му е лошото, човек да се кичи с цветя и да се
поразходи малко.”
казвам : „Виждаш ли какво става като не слуша мама.”
Вълкът стигнал пръв в къщата, отворил резето, както го била научила Червената Шапчица и глътнал бабата на една хапка.
После облякъл нейната нощница и зачакал десерта си.
мисля: ”Понякога ми се иска някой да глътне всички майки, баби, питки, печки,
пранета, шапчици, сметки и срещи. Та дано ми остане половин час
спокойствие и романтика.”
казвам: „Нали помниш, че накрая ловецът ще ги извади цели-целенички?”
Като стигнала къщата на баба си тя видяла в леглото да лежи нещо доста голямо и космато, подобно на вълк в нощница. Затова попитала: „Бабо, защо са ти толкова големи очите, … ушите, … и зъбите.”
мисля: ”дали не искам и мен да погълне в неговия чист от ангажименти стомах, та да
си припомня коя съм”
казвам: „Ако Червената Шапчица беше по-разумна, нямаше да се доближава толкоз
и да се оставя да я лъже три пъти подред.”
скочил Вълка, погълнал я цялата. После легнал и захъркал гръмогласно.
мисля: ”Може пък да не й е било зле, или дори да й е било добре?”
казвам: „Мъчно ли ти е?”
За щастие, наблизо минал ловецът. Той решил да провери защо бабата хърка така силно. Като видял вълка, разбрал всичко и веднага разпорил корема му.
После го напълнил с камъни, за да не лъже повече малките деца.
И добавям за себе си: „И да не лети прекалено.”
мисля си: ”Оох.”
А на дъщеря си казвам: Видя ли, че всичко свърши добре!
Или: най-обичаните и силни между нас, тия с най-големия героичен и творчески потенциал /децата с червени шапчици/, тръгват по дългата пътека на любовната и творческа реализация /цветята и гората/. Те отлагат изпълнението на отговорностите към рода си /занасянето на питката бабата/. Прекаляват с нереалните си стремежи към изкуство, духовност и романтика / заговарят се хищния вълк/, и обикновено изпадат в творческо безсилие и зависимости към вещества или религии /в търбуха на вълка/. И в бедност /бабата стои гладна/.
Те могат да останат така до края на живота си, ако не дойде ловеца с неговия остър нож / жестоката истина за мен самия/, да ги освободи от някои заблуди и да вкара определена доза мъдрост, трайност и доходи в тяхното изкуство.
/ С колко ли камъка ловецът е напълнил корема на вълка, :) ?/
… имало едно време едно хубаво момиченце. Майка му го обичала много, а баба му - още повече. Тя му изплела червена шапчица, която много му отивала.на глас казвам: „Стига си се глезиа, де!”
Веднъж, когато бабата се разболяла, майката изпратила Червената Шапчица да занесе питка с масълце в къщата й на другия край на гората и я предупредила да не влиза навътре, да мине по пряката пътека и в никакъв случай да не говори с вълка.
мисля си: ”Всичко хубаво е или вредно, или скъпо, или загуба на време.”
казвам: „Може да ти е приятно да седиш така, но трябва да се завиеш.”
Червената Шапчица вървяла ли вървяла и започнала да си бере букет. От цвете на цвете навлязла навътре в гората.
Срещнала вълка, заприказвала се с него и дори се обзаложили по коя пътека се стига по-бързо до къщата на бабата. И тя, естествено, тръгнала по заобиколната.
мисля си: ”Ако слушаше майка си, щеше да умре от скука. И защо трябва все да се
бърза? Пък какво му е лошото, човек да се кичи с цветя и да се
поразходи малко.”
казвам : „Виждаш ли какво става като не слуша мама.”
Вълкът стигнал пръв в къщата, отворил резето, както го била научила Червената Шапчица и глътнал бабата на една хапка.
После облякъл нейната нощница и зачакал десерта си.
мисля: ”Понякога ми се иска някой да глътне всички майки, баби, питки, печки,
пранета, шапчици, сметки и срещи. Та дано ми остане половин час
спокойствие и романтика.”
казвам: „Нали помниш, че накрая ловецът ще ги извади цели-целенички?”
Като стигнала къщата на баба си тя видяла в леглото да лежи нещо доста голямо и космато, подобно на вълк в нощница. Затова попитала: „Бабо, защо са ти толкова големи очите, … ушите, … и зъбите.”
мисля: ”дали не искам и мен да погълне в неговия чист от ангажименти стомах, та да
си припомня коя съм”
казвам: „Ако Червената Шапчица беше по-разумна, нямаше да се доближава толкоз
и да се оставя да я лъже три пъти подред.”
скочил Вълка, погълнал я цялата. После легнал и захъркал гръмогласно.
мисля: ”Може пък да не й е било зле, или дори да й е било добре?”
казвам: „Мъчно ли ти е?”
За щастие, наблизо минал ловецът. Той решил да провери защо бабата хърка така силно. Като видял вълка, разбрал всичко и веднага разпорил корема му.
После го напълнил с камъни, за да не лъже повече малките деца.
И добавям за себе си: „И да не лети прекалено.”
мисля си: ”Оох.”
А на дъщеря си казвам: Видя ли, че всичко свърши добре!
Или: най-обичаните и силни между нас, тия с най-големия героичен и творчески потенциал /децата с червени шапчици/, тръгват по дългата пътека на любовната и творческа реализация /цветята и гората/. Те отлагат изпълнението на отговорностите към рода си /занасянето на питката бабата/. Прекаляват с нереалните си стремежи към изкуство, духовност и романтика / заговарят се хищния вълк/, и обикновено изпадат в творческо безсилие и зависимости към вещества или религии /в търбуха на вълка/. И в бедност /бабата стои гладна/.
Те могат да останат така до края на живота си, ако не дойде ловеца с неговия остър нож / жестоката истина за мен самия/, да ги освободи от някои заблуди и да вкара определена доза мъдрост, трайност и доходи в тяхното изкуство.
/ С колко ли камъка ловецът е напълнил корема на вълка, :) ?/
Моля те, напиши и за Хензел и Гретел! Синът ми /2г/ иска да му я разказвам непрекъснато. И за Машенка, ама тя ми е по-ясна.
ОтговорИзтриване