"Спящата красавица” приказка за проблемите на "милите хора"

• за ползата от злобните кръстници

• как живеят нивгаж неуболите и неубодените прекрасни принцеси или иначе казано талантливите,  добрите и неуспешните

• за разсичането на обръча от „злостни тръни” около тях и защо

  само така може да бъде събудена за живот принцесата

• за истеричната им неосъзната раздразнителност

Знаете завръзката – дошло време малката принцеса да бъде кръстена. За кръстници, които да я дарят с най-прекрасни дарби поканили шестте млади и вероятно приятни за гледане магьосници от царството, а най-старата - седмата, не била поканена на тържеството, уж, помислена за умряла.

Ето какво открих тук като приложих „старото” ми правило, че повествованието е описание на вътре-личностните процеси. Първо, героинята/принцеса - знак, че става дума за живота на човек от творческата слънчева група с характерния стремеж към успех, величие и персонална любов.

Старата орисница? - тя събира в себе си образите на 3 естествено свързани божества: Марс - силния и остър бог на войната, оръжията, острите предмети и вретената, Сатурн - стария бог на мъдростта и трайността със 100-годишното чакане и Плутон – бога на смъртта, със заплахата от смърт и мъртвешкия сън. Най-близо до действителността от тях, разбира се, е Марс и затова присъдата идва чрез него: „Да убоде пръста си и да умре”. Остротата е средството, с което света ни ранява, но и оформя по-вярно силуета на нежните ни душички.

Царят-слънце, който взема решение да не кани старата орисница, е свободната ни воля, която решава, че е недостойно за нас да сме агресивни, да раняваме, да режем, дупчим, побеждаваме, да стареем и да погрозняваме. Това решение символизира царство, в което са забранени или скрити всички сечива, игли и остри предмети, дори вретената. Т.е всяка агресия, но с нея и всяка дейност.

Все пак останало едно вретено точно в високата дворцова кула, което показва, че остротата, силата и агресията имат божественото си основание.

Иначе принцесата получила всички останали дарби: красотата, творчество, мил характер, богатство, ум. Другите шест орисници направили всичко, което било по силите им за да смекчат присъдата й: принцесата нямало да умре, а само да заспи стогодишен сън в същия замък със същите слуги, скрити от живота с гъста гора пълна с бодливи храсти, след което млад принц щял да дойде и да я събуди с целувка.

Стогодишен сън - какво чудесно представяне на живота на достойния и мил човек, който самозабранявайки си силата на Марс избягва конфликтите, но с тях и много от действията си, като недостойни; чувства се обграден от нападки и грубост като с ограда от тръни. Той е вечно обиден, не се защитава успешно, вероятно не успява в нищо, защото вековната гора на пасивността му го окръжава като затвор. Не би се сбил със съперник. Нито с равен. Не защитава целите и идеите си. Не се конфронтира с опоненти. Избира да стои нереализиран и хилав. Всичките му дарби и хармоничната му чувствителност остават без резултат подобно дрямката на принцесата в омагьосания дворец. Освен това не може да завоюва и обекта на любовта си – активно-любовното в него спи тежък сън, а самия той живее с неподходящи хора, които не разкриват ценността му.

Царството остава без цар и царица – те са заминали някъде навън и вероятно са умрели. В много достойната история изпълнена с любов към красотата /това е причина за отказа от агресия/, се оказва, че и достойнството не може да оцелее.

Който забрани острото ще живее 100 години в затвор от тръни.

Само млад принц, т.е. ново съзнание / „не можеш да разрешиш проблема със същото съзнание, с което с го създал”/ би могъл да просече бодливите храсти, отваряйки път за живота и щастието в реалността. Съзнанието за ценността на силата. Меча, с които си проправя път през тръните е символ на активността Марс под командването на Слънцето. Този тандем на воля и сила, на принц и меч, е това, което моделира света ни по наш образ и подобие и ни вкарва в обществото на божествата, които не само измислят красота, но и я реализират в света. И ни прави близки с идеала за мъж по английския модел: да знае какво иска и да го постигна.

Събуждането на принцесата е равносилно на възвръщането на одобрението към света и собствената личност, с приемане на агресията и силата и него.

Най-важното накрая: как изглежда в проблемния етап на приказката „милия” човек, чиято Венера спи в плътно затворен с тръни дворец? човека с проекция на Марс. Първо, че се чувства като обграден с гора от тръни, и второ: околните могат да се докоснат само до тръните му. Раздразнителен. Неочаквано за себе си той проявява агресия несъзнавано /в гората, Нептун/, тайно от очите на обществото, само към близки хора, с които се държи като с вътрешни, както към себе си. Вместо да се сражава на бойното поле на външния свят, истеричен и див той напада, бие и воюва у дома и във взаимоотношенията, а във външния свят поддържа поведение на абсолютно неагресивен, отстъпчив и дори слаб в преследването на целите си. Не е стъпвал на игрището на футбол, не се е сбил, не е победил някого в спор за пари или работа.Това е нормалния сюжет за Марсове разположени във водни домове или знаци, с аспекти на Луна, Венера и Нептун. Т.е. за около ¼ от всички мъже и жени.

За щастие това поведение има своята екстра - активност в познаването и трансформирането на психиката, за изчистването й от страх и травмиращи спомени. Но това се случва едва след като силата и агресията бъдат освободени за живот НАВЪН, и донесат първите успехи.

А в любовната страна на живота съня на спящата принцеса има значение подобно на „влюбения що копнял 100 години” за възвишената и чиста любов, в този така груб свят, за техния отказ от борба за любимия. Това са така наречените „мнооого мили хора” любезни и културни, които кой знае защо често се оказват сами. Събуждането от съня им е следствие от решението им да действат, дори с риска да наранят някого или пък себе си. По-просто казано, подгонват мацките. Пък и били те не толкоз чисти и свети. В края на краищата няма нужда от мечове в любовните ни тръни - там фалоса играе въпросната роля, .

Дори и за жените, които живеят в този сюжет.